17 dic 2022, 9:25

Иска по двама

  Poesía
405 0 0

 

Как си?- ми шепне мигът.

Изгубена  си  в  самотата?

Отново  прости се с мечта,

а любовта, за пореден път се разплака.

 

Слънцето още обхожда небето.

Звездите… Боже, те все още са там.

Отправяш  поглед  напосоки  където

времето сложило е  табелата „Сам“.

 

Не беше готова  пак да обичаш.

Все търсеше нещо, скрито,  желано.

Сееше ветровете си щедри,  сърдита…

и вярваше в чудо, от теб  неживяно.

 

Сприятели се с мъдростта на  зората...

и с нощта… в клепки  прикрила страха.

Обладана от   пустотата безкрайна

чертаеше знаци в душевни блата.

 

Тя, любовта… ни  иска  по двама...

И не в думи, а в делата  живее.

Раздава се с малки късчета топлота

и така все расте..., расте и  лудее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...