26 jun 2007, 16:22

Исках да открадна

  Poesía
874 0 18
Ръцете си протягам да докоснапрез облаците слънчевия лъч.Пред мене спря дъгата дългокоснаи цялата небесна глъч!

Кръжаха птици, щъркели летяха,със песните си носеха света.Очите ми от слънце ослепяха,а исках да открадна от това!

Повдигна ме, с ръцете си да могада хвана здраво цветната дъга.Наметна ме с овчарската си тога,да скрия там от слънцето лъча!

Ръцете си отново аз протягам,да си открадна малко светлина,но глас отгоре тихо проговаря:,,Докоснеш ли ме, ще те изгоря!''

Отпуснах се в ръцете ти и зная,че ти си моят всекидневен лъч, и нямаше без тебе да познаяонази топлина на пролетната глъч!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги има какво ОЩЕ ДА ВЗЕМЕШ ОТ ЛЮБОВТА, А СЪЩО И ДА ДАДЕШ,АНИ!...Пожелавам ти такава ЛЮБОВ! Хубав и слънчев стих!
  • Слънчева си!!!
  • От сърце благодаря на всички!

  • Много хубав стих,Ани!!!
    Струи светлина и топлина от него...пропита с много любов!!!
    Поздрав!!!
  • Да, когато си влюбен забелязваш и усещаш много повече света... Поздравявам те за това посвещение...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...