26.06.2007 г., 16:22

Исках да открадна

869 0 18
Ръцете си протягам да докоснапрез облаците слънчевия лъч.Пред мене спря дъгата дългокоснаи цялата небесна глъч!

Кръжаха птици, щъркели летяха,със песните си носеха света.Очите ми от слънце ослепяха,а исках да открадна от това!

Повдигна ме, с ръцете си да могада хвана здраво цветната дъга.Наметна ме с овчарската си тога,да скрия там от слънцето лъча!

Ръцете си отново аз протягам,да си открадна малко светлина,но глас отгоре тихо проговаря:,,Докоснеш ли ме, ще те изгоря!''

Отпуснах се в ръцете ти и зная,че ти си моят всекидневен лъч, и нямаше без тебе да познаяонази топлина на пролетната глъч!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги има какво ОЩЕ ДА ВЗЕМЕШ ОТ ЛЮБОВТА, А СЪЩО И ДА ДАДЕШ,АНИ!...Пожелавам ти такава ЛЮБОВ! Хубав и слънчев стих!
  • Слънчева си!!!
  • От сърце благодаря на всички!

  • Много хубав стих,Ани!!!
    Струи светлина и топлина от него...пропита с много любов!!!
    Поздрав!!!
  • Да, когато си влюбен забелязваш и усещаш много повече света... Поздравявам те за това посвещение...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...