Сега ти имаш своите широки улици, за да дишаш щастлив, в лекотата на самотната си разходка, с гласа ми, който те увери, че те обичам, щастие от разстояние, необходимо по- скоро на мен, за да заспя поне тази вечер, да не мисля за утрото, мъдрото утро без теб \\\\сега си тук\\\\ там далече макар, но в стаята ми, в моята тъмнина, моята измислица- спасение от лудостта, породена от невъзможността да запуша дупката от твоето тръгване, отдалечаване- заслуженото мое наказание, само мое, толкова лично и осъзнато, без да мога да го приема. Тази вечер валя, когато всички напуснаха моята стая. Тръгнаха с дъжда \\\\ситен и спокоен\\\\. После бях аз, там на прозореца, вкаменена, обезоражена в голотата си, вперила поглед в мокрите сгради и онази стълба на отсрещната къща. Може би там някой ден ще срещна друт мъж... молитвата ми преди сън, жалко хитруване пред реалността, защото съвсем скоро забелязах в ръцете ти, нозете, гърдите място за самата себе си, центъра на самата себе си и нощите, и дните... собствената ти ръка с подарък за мен хиляди улеснения и затруднения. Трудно се решаваме на новото. Каква грешка! Но не знам накъде да погледна. В мъдростта на самотата си, стиснала зъби до напукване на емайла? Да обърна глава завинаги, в обратна посока? Посока само за мен... Извинявай, исках да ти кажа нещо друго...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.