16 июл. 2004 г., 16:46

Исках да ти кажа нещо друго...

2.2K 0 0
Сега ти имаш своите широки улици, за да дишаш щастлив, в лекотата на самотната си разходка,
с гласа ми, който те увери, че те обичам,
щастие от разстояние, необходимо по- скоро на мен,
за да заспя поне тази вечер, да не мисля за утрото,
мъдрото утро без теб \\\\сега си тук\\\\ там далече макар,
но в стаята ми, в моята тъмнина, моята измислица- спасение от лудостта,
породена от невъзможността да запуша дупката от твоето тръгване,
отдалечаване- заслуженото мое наказание, само мое, толкова лично и осъзнато,
без да мога да го приема.
Тази вечер валя, когато всички напуснаха моята стая.
Тръгнаха с дъжда \\\\ситен и спокоен\\\\. После бях аз,
там на прозореца, вкаменена, обезоражена в голотата си,
вперила поглед в мокрите сгради и онази стълба на отсрещната къща.
Може би там някой ден ще срещна друт мъж... молитвата ми преди сън,
жалко хитруване пред реалността, защото съвсем скоро забелязах в ръцете ти,
нозете, гърдите място за самата себе си, центъра на самата себе си и нощите, и дните...
собствената ти ръка с подарък за мен хиляди улеснения и затруднения.
Трудно се решаваме на новото. Каква грешка! Но не знам накъде да погледна.
В мъдростта на самотата си, стиснала зъби до напукване на емайла?
Да обърна глава завинаги, в обратна посока? Посока само за мен...
Извинявай, исках да ти кажа нещо друго...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....