12 ago 2008, 6:26

Исках, но не бях

  Poesía » Otra
810 0 19
Не бях на сватбата ти - булка да те видя.
Прекрасна, зная, в бяло си била,
усмихната и приказно красива,
прегърнала най-светлата мечта.

Аз щях да дойда, ала ме болеше,
че младоженец нямаше да съм.
Сега ти казвам, но е късно вече.
Всеки спомен е камбанен звън.

Исках да те видя като фея
щастлива, бяла, влюбена жена,
но сякаш, че от себе си не смеех
най-светлия ти ден да разваля.

Ако ме видеше такъв - обичащ,
сред гостите на сватбения ден,
вместо усмивки как сълзи се стичат
и не сияещ - просто съкрушен,

ти нямаше да бъдеш вече прелест...
Ето, затова и не дойдох.
Дано в отвъдното отново се намерим.
Сценарият и там да е любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...