Исках, но не бях
Не бях на сватбата ти - булка да те видя.
Прекрасна, зная, в бяло си била,
усмихната и приказно красива,
прегърнала най-светлата мечта.
Аз щях да дойда, ала ме болеше,
че младоженец нямаше да съм.
Сега ти казвам, но е късно вече.
Всеки спомен е камбанен звън.
Исках да те видя като фея
щастлива, бяла, влюбена жена,
но сякаш, че от себе си не смеех
най-светлия ти ден да разваля.
Ако ме видеше такъв - обичащ,
сред гостите на сватбения ден,
вместо усмивки как сълзи се стичат
и не сияещ - просто съкрушен,
ти нямаше да бъдеш вече прелест...
Ето, затова и не дойдох.
Дано в отвъдното отново се намерим.
Сценарият и там да е любов...
Прекрасна, зная, в бяло си била,
усмихната и приказно красива,
прегърнала най-светлата мечта.
Аз щях да дойда, ала ме болеше,
че младоженец нямаше да съм.
Сега ти казвам, но е късно вече.
Всеки спомен е камбанен звън.
Исках да те видя като фея
щастлива, бяла, влюбена жена,
но сякаш, че от себе си не смеех
най-светлия ти ден да разваля.
Ако ме видеше такъв - обичащ,
сред гостите на сватбения ден,
вместо усмивки как сълзи се стичат
и не сияещ - просто съкрушен,
ти нямаше да бъдеш вече прелест...
Ето, затова и не дойдох.
Дано в отвъдното отново се намерим.
Сценарият и там да е любов...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
