Исках си я самотата...

Poesía

1.7K 0 38

Исках си самотата.

И си я извоювах.

Сега си я гледам... с любов.

Очите ми - по вятъра листи

и хвърковати - мислите.

Пълна луна между клоните -

сякаш за пръв път видяна.

Между мен и небето -

никакво разстояние...

Върху нощната си премяна

очакване - брошка закачам.

(да съм по-красива навярно)

Но защо ми се плаче...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

За какво ти е?!
Можеш да поискаш за себе си нещо повече!
Сега поплачи...но утре се потърси в лъчите на изгрева, и повярвай ми ще се намериш щастлива и обичана!

2008-09-13T00:00:41+03:00
Малка_жмуда (Мацутка)

Моята любима поетеса,
пак света ми разтресе!
наи-красивите неща,които съм чела!

твоето малко фенче...

2008-08-15T07:34:12+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Исках си самотата.

И си я извоювах.

Сега си я гледам... с любов."

Самотата -отгоре погледната.
Път заспал под листа посред есен.
Отстрани -спирка е, но предпоследната.
А отдолу нагоре копнеж за криле...

Аплодисменти!

2008-08-12T23:24:32+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

По0красива си станала, а защо ти се плаче?!

2008-08-09T07:39:53+03:00
treeman22 (Матей Матеец)

Толкова е трудно да си сам и толкова лесно да се чувстващ самотен

2008-08-08T17:53:23+03:00