Исках си я самотата...
Исках си самотата.
И си я извоювах.
Сега си я гледам... с любов.
Очите ми - по вятъра листи
и хвърковати - мислите.
Пълна луна между клоните -
сякаш за пръв път видяна.
Между мен и небето -
никакво разстояние...
Върху нощната си премяна
очакване - брошка закачам.
(да съм по-красива навярно)
Но защо ми се плаче...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены