31 oct 2009, 20:11

Искам...

  Poesía
744 0 3

                                                                                                         ... жизнь дана одна...

 

 

... да бъда

тревата

по пладне

когато косачите

сбират сеното

и сън да съм

люляков

в есенен вятър

когато листата

напускат

дървото...

 

и птица да бъда

когато съм

празна

беззвучно да диря

по пътища брод...

 

зората да бъда

когато е

залез

и тихо да будя

звезди посред нощ...

 

… 

и живи да бъдат

ръцете ми – силни

да меся от хляба

дарил те с храна...

 

да бъда посока

за всеки показал

с очите си

път към

дома...

 

и нощем…

 

когато

в морето

се вплитам

преляла

в скалите

в безбрежна

вълна…

 

да бъда посока

заглъхнала с утрото

 

в птици

 

познали

деня…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...