... да бъда
тревата
по пладне
когато косачите
сбират сеното
и сън да съм
люляков
в есенен вятър
когато листата
напускат
дървото...
…
и птица да бъда
когато съм
празна
беззвучно да диря
по пътища брод...
зората да бъда
когато е
залез
и тихо да будя
звезди посред нощ...
…
и живи да бъдат
ръцете ми – силни
да меся от хляба
дарил те с храна...
да бъда посока
за всеки показал
с очите си
път към
дома...
…
и нощем…
когато
в морето
се вплитам
преляла
в скалите
в безбрежна
вълна…
да бъда посока
заглъхнала с утрото
в птици
познали
деня…
© Бехрин Все права защищены