Искам да съм ти свещица,
да разпръсна дръзко мрака,
златна падаща звездица.
Тъмнината ще почака!
Крехка восъчна и нежна,
край леглото ти да грея.
Обичта е неизбежна...
Спи, сънувай само нея!
Искам да съм ти свещица.
Нека изгори кошмарът!
Капят восъчни сълзици...
Извинявай! Знам, че парят.
Искам да съм ти свещица.
В зимно утро сън огряла.
И събудиш ли се птица...
Ненапразно съм горяла!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados