5 dic 2019, 12:14

Немилост 

  Poesía
445 3 8

 

Вероломно припада нощта,

търпеливо изчаква да кротне

на светлика изчезващ мощта               

и след него вратата да хлопне.

 

Плъзват тайнствени сенки завчас,

припълзяват незвани палачи,

да крещя се опитвам на глас,

а безмълвна тъгата ми плаче.

 

Ще преплувам ли тази вина,

да додрапам брега, да разсъмне,

да преборя поредна злина,

избуяла по урвата стръмна.

 

Оцелея ли, ще ми простят

благородно. Безспорно обаче

ще разтвори утроба сънят,

в който няма за мен оплаквачи.

 

 

 

 

 

 

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Искам да съм ти свещица,
да разпръсна дръзко мрака,
златна падаща звездица.
Тъмнината ще почака!
Крехка восъчна и нежна, ...
  498 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??