Немилост
Вероломно припада нощта,
търпеливо изчаква да кротне
на светлика изчезващ мощта
и след него вратата да хлопне.
Плъзват тайнствени сенки завчас,
припълзяват незвани палачи,
да крещя се опитвам на глас,
а безмълвна тъгата ми плаче.
Ще преплувам ли тази вина,
да додрапам брега, да разсъмне,
да преборя поредна злина,
избуяла по урвата стръмна.
Оцелея ли, ще ми простят
благородно. Безспорно обаче
ще разтвори утроба сънят,
в който няма за мен оплаквачи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
