Да бъда крехко цвете искам
във ласкавите ти ръце -
със топъл дъх да ме притиснеш
и да погаля твоето лице.
Небето искам аз да бъда,
оглеждащо се в твоите очи,
в които пламакът на бъдното
с надежда и любов запали ти.
Ще бъда жарък, бурен вятър,
ще те застигам като миг.
Ще бъдеш изненадана всякога
от нежност, ураган и стих.
В река да се превърна, да се влея
във всички твои сетива.
Да те очаквам аз и да копнея
да ме докоснеш и да стана на дъга!
© Любка Момчилова Todos los derechos reservados