28.12.2011 г., 16:48

Искам да бъда

773 0 1

Да бъда крехко цвете искам

във ласкавите ти ръце -

със топъл дъх да ме притиснеш

и да погаля твоето лице.

 

Небето искам аз да бъда,

оглеждащо се в твоите очи,

в които пламакът на бъдното

с надежда и любов запали ти.

 

Ще бъда жарък, бурен вятър,

ще те застигам като миг.

Ще бъдеш изненадана всякога

от нежност, ураган и стих.

 

В река да се превърна, да се влея

във всички твои сетива.

Да те очаквам аз и да копнея

да ме докоснеш и да стана на дъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Момчилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...