Да бъда крехко цвете искам
във ласкавите ти ръце -
със топъл дъх да ме притиснеш
и да погаля твоето лице.
Небето искам аз да бъда,
оглеждащо се в твоите очи,
в които пламакът на бъдното
с надежда и любов запали ти.
Ще бъда жарък, бурен вятър,
ще те застигам като миг.
Ще бъдеш изненадана всякога
от нежност, ураган и стих.
В река да се превърна, да се влея
във всички твои сетива.
Да те очаквам аз и да копнея
да ме докоснеш и да стана на дъга!
© Любка Момчилова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
