Когато луната е толкова сънена,
че глава върху лъчите си скланя,
а примигващи палаво,
звездите за танци се готвят,
дали можеш да видиш
ненаписаните ноти в очите му,
щурче
и да ми ги изсвириш?
Искам да чуя...
Аз... в мълчание
пея.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados