4 abr 2007, 15:06

Искам да искаш...

  Poesía
986 0 18

     На теб, Катя!

Искам да искаш, да можеш да вярваш,
да търсиш с душата си път.
Да чакаш с увереност своята карма
на светлия твой кръстопът.
Повярвай ми, има надежда за всеки
понесъл товара си на земния път,
чудесата са истински, когато  вярваме
със цяла душа във вълшебния миг...
По този път минах, познавам я болката,
страхът как затваря врати,
но вярата с радост отваря и дава
простор да се сбъднат мечти.
На моето рамо облегни се и вярвай,
че дух съкрушен е път за живот,
и нека се молим със вярата наша
и извървим живота си с много любов.
Искам да искаш, да можеш да вярваш,
че утре и днес са в едно.
Днес да е времето на твоето вярване,
завъртяна надежда в пъстроцветното колело.
Аз за теб ще измоля, приятелко,
този дар чуден - живот, ти със увереност
жива и истинска, да победиш с вяра,
надежда и светла любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...