4 abr 2007, 15:06

Искам да искаш...

  Poesía
989 0 18

     На теб, Катя!

Искам да искаш, да можеш да вярваш,
да търсиш с душата си път.
Да чакаш с увереност своята карма
на светлия твой кръстопът.
Повярвай ми, има надежда за всеки
понесъл товара си на земния път,
чудесата са истински, когато  вярваме
със цяла душа във вълшебния миг...
По този път минах, познавам я болката,
страхът как затваря врати,
но вярата с радост отваря и дава
простор да се сбъднат мечти.
На моето рамо облегни се и вярвай,
че дух съкрушен е път за живот,
и нека се молим със вярата наша
и извървим живота си с много любов.
Искам да искаш, да можеш да вярваш,
че утре и днес са в едно.
Днес да е времето на твоето вярване,
завъртяна надежда в пъстроцветното колело.
Аз за теб ще измоля, приятелко,
този дар чуден - живот, ти със увереност
жива и истинска, да победиш с вяра,
надежда и светла любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...