28 ago 2009, 15:41

Искам да ме приютиш след бурята...

  Poesía » Otra
880 0 1

Искам да ме приютиш след бурята,

когато костите ми вече гният -

да ме отмъстиш с усмивка,

гледай към небето с чест.


Искам днес да се преструваш,

че всичко аз ти давам свое,

че искаш твоят живот да премине

в сянката на нещо мое.


Ще се престоря аз на силна,

за да сбъдна твоята мечта,

за да оставиш в мен – незаличима,

в моя тъмен мрак огнена следа.


Ще обитавам твоето сърце,

докато то все още ме приема,

ще го обгръщам със ръце,

грижовно, нежно – то ме взема.


Ела да хванеш моите ръце,

да полетиш със мен в небето тъмносиво,

да срещнем вятъра с очи,

прегърнати от спомена тъй диво...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...