Искам да ме приютиш след бурята,

когато костите ми вече гният -

да ме отмъстиш с усмивка,

гледай към небето с чест.

Искам днес да се преструваш,

че всичко аз ти давам свое,

че искаш твоят живот да премине

в сянката на нещо мое.

Ще се престоря аз на силна,

за да сбъдна твоята мечта,

за да оставиш в мен – незаличима,

в моя тъмен мрак огнена следа.

Ще обитавам твоето сърце,

докато то все още ме приема,

ще го обгръщам със ръце,

грижовно, нежно – то ме взема.

Ела да хванеш моите ръце,

да полетиш със мен в небето тъмносиво,

да срещнем вятъра с очи,

прегърнати от спомена тъй диво...