28 ago 2009, 15:41

Искам да ме приютиш след бурята...

  Poesía » Otra
879 0 1

Искам да ме приютиш след бурята,

когато костите ми вече гният -

да ме отмъстиш с усмивка,

гледай към небето с чест.


Искам днес да се преструваш,

че всичко аз ти давам свое,

че искаш твоят живот да премине

в сянката на нещо мое.


Ще се престоря аз на силна,

за да сбъдна твоята мечта,

за да оставиш в мен – незаличима,

в моя тъмен мрак огнена следа.


Ще обитавам твоето сърце,

докато то все още ме приема,

ще го обгръщам със ръце,

грижовно, нежно – то ме взема.


Ела да хванеш моите ръце,

да полетиш със мен в небето тъмносиво,

да срещнем вятъра с очи,

прегърнати от спомена тъй диво...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....