Искам да ме приютиш след бурята...
Искам да ме приютиш след бурята,
когато костите ми вече гният -
да ме отмъстиш с усмивка,
гледай към небето с чест.
Искам днес да се преструваш,
че всичко аз ти давам свое,
че искаш твоят живот да премине
в сянката на нещо мое.
Ще се престоря аз на силна,
за да сбъдна твоята мечта,
за да оставиш в мен – незаличима,
в моя тъмен мрак огнена следа.
Ще обитавам твоето сърце,
докато то все още ме приема,
ще го обгръщам със ръце,
грижовно, нежно – то ме взема.
Ела да хванеш моите ръце,
да полетиш със мен в небето тъмносиво,
да срещнем вятъра с очи,
прегърнати от спомена тъй диво...
© Цвет All rights reserved.
