Искам да питам
Кога ви додея мирно да живеете?
Рода си по чужди езици да пилеете.
Нозете си в чужди обувки надявате
и родното без милост пропилявате.
В молитви заклехте патриотизма.
И като джобни пари скътахте егоизма.
И все едно ви е, че има бедни и богати.
И мачкат земята нечестиви, брадати.
Вярно е, че крушата далеч не пада.
Все едно ви е кой гладен страда.
Кой от куршуми в ден светъл да се пази.
И кой народа ни със злоба гази.
Все още ви предлагам ръка, а не юмрук.
Безумци спрете! Моля!... Родината е тук!
Не я обличайте вие в черно...
Това е вашата демокрация - навярно....
Но ще се моля аз, лъжедемократи,
дано Бог в ада да ви прати.
Ще се моля и боря слънце да изгрее.
Не на враждата и всеки да живее.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
един огън ни гори.Харесах стиха ти.Написано е образно и докосва. Достигнала си поставената цел.Творбата ми допадна!
Поздравление и лека нощ!