6 ago 2006, 13:39

Искам да те имам целия

  Poesía
4.3K 0 5

Искам да те имам целия

да си мой

всички двадесет и четири часа

в твоето денонощие;

аз да срещам първия ти поглед

сутринта.

Мен да парят със възторг и страх

мислите, пред друга неизречени

да въставам срещу твоята упоритост

и след борба да се предам

на победителя.

Искам да те имам целия

все едно

дали си винаги със мене,

все едно

дали се срещаме набързо,в кратък миг (като облаци в безкрайното небе, от чийто срещане светкавица се ражда)

все едно

стига, като се погледнем

да се видим чак до дън-душа

и когато сме така далече,

че съм цялата тъга и пустота

да те нося в себе си

като сърце туптяло

и да знам, че си изпълнен с мен

като слънце;

и когато ме целунеш

с устни сухи и горещи

да се завърти вселената

и да изгоря на пепел…

Много ли ти искам?

- По- малко не мога.

Това стихотворение е на баба ми Мария. Тя много обича да пише и затова искам да споделя нейните творения с посетителите на сайта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За всички,които познават творчеството на Станка Пенчева,знаят добре,че това е нейно стихотворение!Мисля,че баба ти само харесва нейните стихове и затова си го е записала
  • много нежно стихче
  • сега вече надявам се да ти хареса напълно ))) 6те предам за поздравите към баба ми.
  • Много е хубаво!Кажи на баба си, че шестицата е от мен!
  • Много ми хареса!
    Само, че,ако може да е след борба, а не след бой!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...