6 авг. 2006 г., 13:39

Искам да те имам целия

4.3K 0 5

Искам да те имам целия

да си мой

всички двадесет и четири часа

в твоето денонощие;

аз да срещам първия ти поглед

сутринта.

Мен да парят със възторг и страх

мислите, пред друга неизречени

да въставам срещу твоята упоритост

и след борба да се предам

на победителя.

Искам да те имам целия

все едно

дали си винаги със мене,

все едно

дали се срещаме набързо,в кратък миг (като облаци в безкрайното небе, от чийто срещане светкавица се ражда)

все едно

стига, като се погледнем

да се видим чак до дън-душа

и когато сме така далече,

че съм цялата тъга и пустота

да те нося в себе си

като сърце туптяло

и да знам, че си изпълнен с мен

като слънце;

и когато ме целунеш

с устни сухи и горещи

да се завърти вселената

и да изгоря на пепел…

Много ли ти искам?

- По- малко не мога.

Това стихотворение е на баба ми Мария. Тя много обича да пише и затова искам да споделя нейните творения с посетителите на сайта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За всички,които познават творчеството на Станка Пенчева,знаят добре,че това е нейно стихотворение!Мисля,че баба ти само харесва нейните стихове и затова си го е записала
  • много нежно стихче
  • сега вече надявам се да ти хареса напълно ))) 6те предам за поздравите към баба ми.
  • Много е хубаво!Кажи на баба си, че шестицата е от мен!
  • Много ми хареса!
    Само, че,ако може да е след борба, а не след бой!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...