25 dic 2006, 16:48

искам да умра...

  Poesía
4.6K 0 30

плача...
крещя...
раздирана....
от твойте думи....
всичко е лъжа...
загубих се в лабиринта...
не намирам покой...
ти си в мислите ми скъпи....
не си до мен....
няма и да бъдеш...
искам да умра...
само там долу....
под земята...
ще съм далеч от болката...
там аз ще направя свой свят..
където болката не ще царува....
няма да има чуства,само красота...
искам да съм там...
виждаш ли до къде стигнах заради теб...
не ти си сляп...
винаги си бил...и ще останеш....
не искам нищо..
вече не....
искам дамо да умра....
защото в гроба скъпи...
ще залича мисълта....
за това че не мога без теб сега....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз искам `ма... от къде такива екстри? Поздравления 6+.
  • и аз те прегръщам Кити!благодаря ти за подкрепата
  • Не, мила!
    Няма да се избавиш от нея, ще я направиш още по-голяма!!! Има хора, които те обичат! Прегръщам те!
  • знам Кити...но ако го направя...бъди сигурна че няма да е заради някой...ще е заради мен,да се избавя от мъката!
  • Ей, Веси!
    Болката е огромна, но...знаеш
    Никой не заслужава, такава саможертва!
    Прегръщам те

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....