25.12.2006 г., 16:48

искам да умра...

4.6K 0 30

плача...
крещя...
раздирана....
от твойте думи....
всичко е лъжа...
загубих се в лабиринта...
не намирам покой...
ти си в мислите ми скъпи....
не си до мен....
няма и да бъдеш...
искам да умра...
само там долу....
под земята...
ще съм далеч от болката...
там аз ще направя свой свят..
където болката не ще царува....
няма да има чуства,само красота...
искам да съм там...
виждаш ли до къде стигнах заради теб...
не ти си сляп...
винаги си бил...и ще останеш....
не искам нищо..
вече не....
искам дамо да умра....
защото в гроба скъпи...
ще залича мисълта....
за това че не мога без теб сега....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз искам `ма... от къде такива екстри? Поздравления 6+.
  • и аз те прегръщам Кити!благодаря ти за подкрепата
  • Не, мила!
    Няма да се избавиш от нея, ще я направиш още по-голяма!!! Има хора, които те обичат! Прегръщам те!
  • знам Кити...но ако го направя...бъди сигурна че няма да е заради някой...ще е заради мен,да се избавя от мъката!
  • Ей, Веси!
    Болката е огромна, но...знаеш
    Никой не заслужава, такава саможертва!
    Прегръщам те

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...