Искам лято, жълто като ирис
на новоизлюпена звезда,
с още непокътнат, парещ мирис
на качил адреналин вулкан.
Искам лято, тежко като дума,
хвърлена през гладкия ми бряг,
заличила с равнодушна гума
всяка лекомислена вълна.
Искам лято, кръгло като хапче
да го глътна - ей тъй наведнъж,
та дано тогава спре да плаче
Джени в прецъфтялата ми ръж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
