PaRaDigm
9 el resultado
Ще взема да замина
в един и половина
за някой по-далечен и вечно слънчев град.
Омръзна ми от зима,
сърцето ми простина, ...
в един и половина
за някой по-далечен и вечно слънчев град.
Омръзна ми от зима,
сърцето ми простина, ...
108
1
4
Искам лято, жълто като ирис
на новоизлюпена звезда,
с още непокътнат, парещ мирис
на качил адреналин вулкан.
Искам лято, тежко като дума, ...
на новоизлюпена звезда,
с още непокътнат, парещ мирис
на качил адреналин вулкан.
Искам лято, тежко като дума, ...
358
3
Така си я спомням – по-бяла от книга,
мастилени къдри отърсва.
Назад през годините с поглед ме стига,
а аз все я търся и търся.
Защото ми липсва - ужасно, безкрайно ...
мастилени къдри отърсва.
Назад през годините с поглед ме стига,
а аз все я търся и търся.
Защото ми липсва - ужасно, безкрайно ...
840
2
3
Заключих в сърцето си мъничка тайна -
така, да я пазя от лоши очи.
Тя беше тъй крехка, прозрачно-нехайна,
беззъба, безвредна, безгласна почти.
Минаваха дните, а тайната спеше ...
така, да я пазя от лоши очи.
Тя беше тъй крехка, прозрачно-нехайна,
беззъба, безвредна, безгласна почти.
Минаваха дните, а тайната спеше ...
904
3
Не зная как забравих и кога,
но най-неканено се вмъкна в мене,
навярно гонено от самота,
едно уж лекичко земетресение.
Разбърка ми разломите, а с тях ...
но най-неканено се вмъкна в мене,
навярно гонено от самота,
едно уж лекичко земетресение.
Разбърка ми разломите, а с тях ...
859
8
Аз съм малка, защото,
макар и голям,
този свят има някакви граници.
Натежава кълбото
със всеки нов грам, ...
макар и голям,
този свят има някакви граници.
Натежава кълбото
със всеки нов грам, ...
1364
1
14
“Цветът на крилете на пеперудите се дължи на миниатюрни, припокриващи се една друга люспици, които отразяват слънчевата светлина.”
някъде в “Internet”
Ако някога в ден или нощ
сте сами, а усетите допир, в почуда
не повдигайте вежди с въпрос - ...
някъде в “Internet”
Ако някога в ден или нощ
сте сами, а усетите допир, в почуда
не повдигайте вежди с въпрос - ...
1218
9
Небето е атлазено, а слънцето наприда
над жежката арена бял купол от лъчи.
Стооката трибуна напрегнато мълчи
и време е, и време е отново за корида.
И ето те - с осанка на воин-благородник, ...
над жежката арена бял купол от лъчи.
Стооката трибуна напрегнато мълчи
и време е, и време е отново за корида.
И ето те - с осанка на воин-благородник, ...
886
5
През свода на кръпки,
под будни клепачи,
със сънени стъпки
се спускаше здрача
и с устни безмълвни, ...
под будни клепачи,
със сънени стъпки
се спускаше здрача
и с устни безмълвни, ...
1085
9
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
