30 jul 2015, 1:14  

... искам на някой да разкажа 

  Poesía » Otra
403 0 3

 

 

 

 

 

Не ме докосвайте,
похотливи къдрички!
Защо шептите,
имам място за всички.

Душата ми е продънена лодка,
а морето под мен  истинско.
Любовта е холограма, заблуда,
за хора без актьорско майсторство.

Съжалявам, не мога да ви убия,
тъй както мене, жесктоко убиха.
Търся някой, на когото да разкажа,
за болката в себе си.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • като ParvaNova. търся. не съм го намерил.
  • Добър ден, Станиславе!Вдъхнови ме да напиша нещо:

    "Първо - лодката. Лодката стягай -
    да пребори вълните луди.
    Тръгни към проблема, не бягай!
    Кой може да те прокуди?
    Предателство, смърт, възкресение -
    Бог мина към всичко през рани
    и в Небето е чрез възнесение
    и от там вечно ни брани...
    А пътя към Царство небесно
    това е покой, изцеление.
    До него не достигаме лесно,
    но сигурно до спасение!"
    Поздравление и веро настроение!
  • Аз веднъж го направих така:....разказах на едно куче...и ми хареса и олекна/от време навреме ме близваше по бузите (може да е имало нужда от сол).. но то умря...занесе тайната и болката ми със себе си...сега търся пак такова с човешки, интелигентни очи, но душата му искам пак да е кучешка...
    Най-сърдечен и топъл поздрав, Станиславе!
Propuestas
: ??:??