30.07.2015 г., 1:14 ч.
... искам на някой да разкажа
Не ме докосвайте,
похотливи къдрички!
Защо шептите,
имам място за всички.
Душата ми е продънена лодка,
а морето под мен истинско.
Любовта е холограма, заблуда,
за хора без актьорско майсторство.
Съжалявам, не мога да ви убия,
тъй както мене, жесктоко убиха.
Търся някой, на когото да разкажа,
за болката в себе си.
© Станислав Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
като ParvaNova. търся. не съм го намерил.
-
Добър ден, Станиславе!Вдъхнови ме да напиша нещо:
"Първо - лодката. Лодката стягай -
да пребори вълните луди.
Тръгни към проблема, не бягай!
Кой може да те прокуди?
Предателство, смърт, възкресение -
Бог мина към всичко през рани
и в Небето е чрез възнесение
и от там вечно ни брани...
А пътя към Царство небесно
това е покой, изцеление.
До него не достигаме лесно,
но сигурно до спасение!"
Поздравление и веро настроение! -
Аз веднъж го направих така:....разказах на едно куче...и ми хареса и олекна/от време навреме ме близваше по бузите (може да е имало нужда от сол).. но то умря...занесе тайната и болката ми със себе си...сега търся пак такова с човешки, интелигентни очи, но душата му искам пак да е кучешка...
Най-сърдечен и топъл поздрав, Станиславе!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
