27 ene 2010, 9:53

Искам нещо...

  Poesía
838 0 11

                                                                                     ... when did I stop believing...

 

 

... да ти кажа...

 

 

 

заплело се е някъде

 

в косите ми

 

разстила се по пръстите…

 

изтича

 

и вклинва се все в ляво –  

 

до сърцето ми…

 

 

 

 

и тихо броди в дългите ми нощи

 

рисува многоточия по дланите

 

затрупало е празното с очите ти

 

и някак по-закърпени са раните...

 

понякога е сребърна утеха

 

и ветрено простенва по скалите

 

отдавна е избродило пътеките

 

и пясъчно танцува сред вълните…

 

 

 

 

(после

 

ме разкъсва

 

на парчета…)

 

 

 

рисува по гърба ми топли зими

 

заспива уморено

 

и неканено…

 

 

 

(на пода…)

 

 

 

и твори те в рими

 

 

 

 

а теменужени са

 

ласките

 

на вятъра

 

обгърнали ме –  

 

утрини постилат…

 

 

 

а исках нещо да ти кажа

 

 

 

за птиците

 

които

 

 

 

(не умират…)  

 

 

...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ВИ!
  • Много красиво и нежно и изповедно!
  • и това ми хареса
    да не те стресирам с последните си празни коментари
    просто ядях ябълка



    чета те с кеф
    винаги
  • Бети, претворяваш в рими едно велико чувство- ЛЮБОВТА, по неповторим начин, който винаги ми харесва и затова ме връща при теб....рисуваш многоточия от мисли ....бих казала ...винаги замисляш и ....това ми харесва МНОГО! Поздрав!.....откога не съм се спирала при теб....домъчня ми ....
  • Прекрасно е, Бехрин!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...