Искам нещо...
... when did I stop believing...
... да ти кажа...
заплело се е някъде
в косите ми
разстила се по пръстите…
изтича
и вклинва се все в ляво –
до сърцето ми…
…
и тихо броди в дългите ми нощи
рисува многоточия по дланите
затрупало е празното с очите ти
и някак по-закърпени са раните...
понякога е сребърна утеха
и ветрено простенва по скалите
отдавна е избродило пътеките
и пясъчно танцува сред вълните…
…
(после
ме разкъсва
на парчета…)
рисува по гърба ми топли зими
заспива уморено
и неканено…
(на пода…)
и твори те в рими…
…
а теменужени са
ласките
на вятъра
обгърнали ме –
утрини постилат…
а исках нещо да ти кажа
за птиците
които…
(не умират…)
...
