27.01.2010 г., 9:53

Искам нещо...

840 0 11

                                                                                     ... when did I stop believing...

 

 

... да ти кажа...

 

 

 

заплело се е някъде

 

в косите ми

 

разстила се по пръстите…

 

изтича

 

и вклинва се все в ляво –  

 

до сърцето ми…

 

 

 

 

и тихо броди в дългите ми нощи

 

рисува многоточия по дланите

 

затрупало е празното с очите ти

 

и някак по-закърпени са раните...

 

понякога е сребърна утеха

 

и ветрено простенва по скалите

 

отдавна е избродило пътеките

 

и пясъчно танцува сред вълните…

 

 

 

 

(после

 

ме разкъсва

 

на парчета…)

 

 

 

рисува по гърба ми топли зими

 

заспива уморено

 

и неканено…

 

 

 

(на пода…)

 

 

 

и твори те в рими

 

 

 

 

а теменужени са

 

ласките

 

на вятъра

 

обгърнали ме –  

 

утрини постилат…

 

 

 

а исках нещо да ти кажа

 

 

 

за птиците

 

които

 

 

 

(не умират…)  

 

 

...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ВИ!
  • Много красиво и нежно и изповедно!
  • и това ми хареса
    да не те стресирам с последните си празни коментари
    просто ядях ябълка



    чета те с кеф
    винаги
  • Бети, претворяваш в рими едно велико чувство- ЛЮБОВТА, по неповторим начин, който винаги ми харесва и затова ме връща при теб....рисуваш многоточия от мисли ....бих казала ...винаги замисляш и ....това ми харесва МНОГО! Поздрав!.....откога не съм се спирала при теб....домъчня ми ....
  • Прекрасно е, Бехрин!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...