27 янв. 2010 г., 09:53

Искам нещо...

841 0 11

                                                                                     ... when did I stop believing...

 

 

... да ти кажа...

 

 

 

заплело се е някъде

 

в косите ми

 

разстила се по пръстите…

 

изтича

 

и вклинва се все в ляво –  

 

до сърцето ми…

 

 

 

 

и тихо броди в дългите ми нощи

 

рисува многоточия по дланите

 

затрупало е празното с очите ти

 

и някак по-закърпени са раните...

 

понякога е сребърна утеха

 

и ветрено простенва по скалите

 

отдавна е избродило пътеките

 

и пясъчно танцува сред вълните…

 

 

 

 

(после

 

ме разкъсва

 

на парчета…)

 

 

 

рисува по гърба ми топли зими

 

заспива уморено

 

и неканено…

 

 

 

(на пода…)

 

 

 

и твори те в рими

 

 

 

 

а теменужени са

 

ласките

 

на вятъра

 

обгърнали ме –  

 

утрини постилат…

 

 

 

а исках нещо да ти кажа

 

 

 

за птиците

 

които

 

 

 

(не умират…)  

 

 

...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ВИ!
  • Много красиво и нежно и изповедно!
  • и това ми хареса
    да не те стресирам с последните си празни коментари
    просто ядях ябълка



    чета те с кеф
    винаги
  • Бети, претворяваш в рими едно велико чувство- ЛЮБОВТА, по неповторим начин, който винаги ми харесва и затова ме връща при теб....рисуваш многоточия от мисли ....бих казала ...винаги замисляш и ....това ми харесва МНОГО! Поздрав!.....откога не съм се спирала при теб....домъчня ми ....
  • Прекрасно е, Бехрин!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...