2 sept 2004, 18:01

Искам Обич 

  Poesía
1455 0 2

                                           Искам    Обич

 

 

Знам ,че не ме искаш...

   Знам ,че си зает..

И ме забравяш всеки път..,след като се прибереш.

   Но докато си с мен мисли за мен.. като дете.

 Виж очите ми как парят

   Дланите –горят.

И тръпнеща във очакване да те зърна

   Гледам пак часа.

Като детето неуморно ,

   Търсещо своя извор на живот,

Аз търся погледа ти,

    а сълзите не спират да текът..

ОБИЧАЙ МЕ! Поне за ден..,като малко бебе изпълнено с мечти..

И гледащо в очите ти......

    Глези ме като ТВОЕТО дете,

за да вляза по бързо в твоето сърце.

    Виж ме като птица,

С пъстрички крила

   Нежна и красива,но изпълнена с тъга..

Аз съм като малко птиче,

   Чакащо трохичките на твоята любов

От вятъра разпиляни , и в моето сърце събрани,

   Като златен прашец, събиран в малка чашка синчец.

 

        Сега съм твоя сянка.

Дух без име,чувства ,сетива

 За теб съм просто Мит ,

Изписан с красиви букви, но безверни слова.

       Но аз съм човек и искам да съм нещо в този свят .

  Имам право на това!

И нека за последно днес да бъда  посто Твоето момиче,

    Без уговорки за ноща.

Обичам те! Ти вече си в сърцето ми.

   И не мога да спра да мисля за това, а ти вече си тръгваш..

И пада пак ноща, изпълнена със самота и мн тишина.

     Затовна те моля Чуй ме!

Ако не можеш да ме видиш –Чуй Ме!

     Чуй гласа ми в твоята душа..

Аз ще ти шепна нежни думи,

    И ще ти покажа любовта!

Чуй ме като шепот, ехо на недстигнат бряг.

   Нека само днес да бъда твоя

Бисер Безценен...

   И утре не ще се върна пак.

© Ивка Дикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Иве, мога ли да го препиша? Много е хубаво, или по-точно сега така се чувсвам и затова го харесвам
  • Много тъжно...и истинско, навява ми спомени. Не се отчайвай!Животът е просто разходка, по време на която срещаме хора, учим се от тях или се влюбваме или просто ги отминаваме без те да оставят следа в нас, но знай, че там някъде, може би зад следващият ъгъл, те чакат нови лица...разходката продължава.
Propuestas
: ??:??