Sep 2, 2004, 6:01 PM

Искам Обич

  Poetry
1.8K 0 2

                                           Искам    Обич

 

 

Знам ,че не ме искаш...

   Знам ,че си зает..

И ме забравяш всеки път..,след като се прибереш.

   Но докато си с мен мисли за мен.. като дете.

 Виж очите ми как парят

   Дланите –горят.

И тръпнеща във очакване да те зърна

   Гледам пак часа.

Като детето неуморно ,

   Търсещо своя извор на живот,

Аз търся погледа ти,

    а сълзите не спират да текът..

ОБИЧАЙ МЕ! Поне за ден..,като малко бебе изпълнено с мечти..

И гледащо в очите ти......

    Глези ме като ТВОЕТО дете,

за да вляза по бързо в твоето сърце.

    Виж ме като птица,

С пъстрички крила

   Нежна и красива,но изпълнена с тъга..

Аз съм като малко птиче,

   Чакащо трохичките на твоята любов

От вятъра разпиляни , и в моето сърце събрани,

   Като златен прашец, събиран в малка чашка синчец.

 

        Сега съм твоя сянка.

Дух без име,чувства ,сетива

 За теб съм просто Мит ,

Изписан с красиви букви, но безверни слова.

       Но аз съм човек и искам да съм нещо в този свят .

  Имам право на това!

И нека за последно днес да бъда  посто Твоето момиче,

    Без уговорки за ноща.

Обичам те! Ти вече си в сърцето ми.

   И не мога да спра да мисля за това, а ти вече си тръгваш..

И пада пак ноща, изпълнена със самота и мн тишина.

     Затовна те моля Чуй ме!

Ако не можеш да ме видиш –Чуй Ме!

     Чуй гласа ми в твоята душа..

Аз ще ти шепна нежни думи,

    И ще ти покажа любовта!

Чуй ме като шепот, ехо на недстигнат бряг.

   Нека само днес да бъда твоя

Бисер Безценен...

   И утре не ще се върна пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивка Дикова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иве, мога ли да го препиша? Много е хубаво, или по-точно сега така се чувсвам и затова го харесвам
  • Много тъжно...и истинско, навява ми спомени. Не се отчайвай!Животът е просто разходка, по време на която срещаме хора, учим се от тях или се влюбваме или просто ги отминаваме без те да оставят следа в нас, но знай, че там някъде, може би зад следващият ъгъл, те чакат нови лица...разходката продължава.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...