vyatur13 (Елена)
209 1586
3 jul 2012, 13:09

Искам прошка 

  Poesía » Versos blancos
1277 0 11

Намаля топлината ти, Слънце,

а ти ми даваше сили.

Кръвта все по-бавно протича 

по вените, веч  изтъняли.

 

И устрема млад ми го няма.

Останаха спомени мили.

Обичана истински бях,

от теб, от дечица и внуци.

 

Приятели  мили аз имах

и те ми останаха верни.

Но любовта  изневери ми

и ето, че стигнах до тука.

 

Искам прошка от всички,

които неволно обидих.

Аз можех само теб да обичам

и вярна до днес ти останах.

 

Обичах живота си мой.

Гордеех се с теб, с любовта ни,

и ако пак преродя се,

бих искала този живот.

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силве, благодаря за хубавия коментар.
  • Прегръдки и горе главата животът е низ от хубави и не толкова хубави моменти,важното е да извличаме най-доброто от него и да не съжаляваме за нищо!
  • Благодаря .
  • Топлината на слънцето никога не намалява, особено сега , в летните горещини!
  • Мила Елица, винаги се радвам на твоите коментари. Благодаря.
    Рудин, благодаря за прекрасното четиристишие.Много мило от твоя страна.
    Минка, държа на твоите коментари.Благодаря.
    Мария, благодаря че не ме отмина.
  • Житейска равносметка в стихове...
    Поздрави!
  • Тъжно и искренно!
    Поздравления!
  • Топлината, топлината,
    дава сили за живот!
    Не търси и ти отплата,
    за любов не искай вот!
  • Простено ти е, Вятърко!
  • Ел Ка, благодаря за подкрепата.Много си мила с мен.
  • ...няма по- хубаво от това, да не съжаляваш за постъпките си... Поздрав сърдечен, Елена!
Propuestas
: ??:??