Искам прошка
Намаля топлината ти, Слънце,
а ти ми даваше сили.
Кръвта все по-бавно протича
по вените, веч изтъняли.
И устрема млад ми го няма.
Останаха спомени мили.
Обичана истински бях,
от теб, от дечица и внуци.
Приятели мили аз имах
и те ми останаха верни.
Но любовта изневери ми
и ето, че стигнах до тука.
Искам прошка от всички,
които неволно обидих.
Аз можех само теб да обичам
и вярна до днес ти останах.
Обичах живота си мой.
Гордеех се с теб, с любовта ни,
и ако пак преродя се,
бих искала този живот.
© Елена All rights reserved.
