3 июл. 2012 г., 13:09

Искам прошка

1.5K 0 11

Намаля топлината ти, Слънце,

а ти ми даваше сили.

Кръвта все по-бавно протича 

по вените, веч  изтъняли.

 

И устрема млад ми го няма.

Останаха спомени мили.

Обичана истински бях,

от теб, от дечица и внуци.

 

Приятели  мили аз имах

и те ми останаха верни.

Но любовта  изневери ми

и ето, че стигнах до тука.

 

Искам прошка от всички,

които неволно обидих.

Аз можех само теб да обичам

и вярна до днес ти останах.

 

Обичах живота си мой.

Гордеех се с теб, с любовта ни,

и ако пак преродя се,

бих искала този живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силве, благодаря за хубавия коментар.
  • Прегръдки и горе главата животът е низ от хубави и не толкова хубави моменти,важното е да извличаме най-доброто от него и да не съжаляваме за нищо!
  • Благодаря .
  • Топлината на слънцето никога не намалява, особено сега , в летните горещини!
  • Мила Елица, винаги се радвам на твоите коментари. Благодаря.
    Рудин, благодаря за прекрасното четиристишие.Много мило от твоя страна.
    Минка, държа на твоите коментари.Благодаря.
    Мария, благодаря че не ме отмина.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...