Искам прошка.
За себе си искам прошка сега.
Прошка за грешки с дела и слова.
Ранили плът, душа и сърце,
Засегнали, най–тъничка струнка
Не усетили силата
на мисълта добрината.
Молила съм, искала съм.
Капчица обич и топлинка.
Толкова, колко мъничко
пшеничено зрънце.
И мълчешком изтривала сълзи в очите.
Луната, звездите – те знаят,
видяха и чуха.
Молитви за обич, молитви за огнена страст.
Но уви,
В душата, горко без милост
болка остана да тлей.
Да търси биле, тишина и покой.
За всичките рани кървящи,
що тлеят в плът, душа и сърце.
© Василена Todos los derechos reservados