20 nov 2010, 20:57

Искам с теб да си простим

  Poesía » Otra
861 0 5

Искам да забравим 

за проблемите,

сякаш никога 

не са били,

не са се случили 

във времето и

щастливи с теб 

да сме, сами.

До мене близо

искам да стоиш,

ароматът ти да

чувствам

непрестанно,

дори когато си

далече, с мен да бъде

постоянно.

Искам пак онази

силна ръка 

на рамото ми да стои,

пак да се усещам

защитена,

близостта ти

пак да ме крепи.

Искам пак да ме обичаш

с онази страст

от най-преди,

да ми кажеш, че ме искаш,

че без мене те боли.

Че не остана време

за обичане, не можахме

да се променим,

рано  е да се отричаме,

късно  е да се виним.

 

Искам с теб да си простим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса, Джуди! Поздрав!!!
  • Прошката пречиства и облагородява душата!
    Написала си чудесен стих, Гинка!

  • рано е да се отричаме,
    късно е да се виним.
    и по средата е най-хубаво...
    хареса ми...поздрави
  • Хубав стих!
  • Болезнена и... предизвикана от неуправляеми вече изригнали чувства. Много сърдечно!
    Поете, Поете, с тази твоя нежна и лесно ранима душа. Ами ако някой без причинно застреля любим за теб човек? Пак ли ще му простиш? Аз не!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...