12 abr 2011, 9:30

Искам те

1.3K 0 0

Тъй далече си от мен.

Дали си тъжен и сломен?

Проливаш ли поне една сълза за мен,

докато си все още буден?

Сънуваш ли целувка помежду ни,

или сънуваш вкуса на други устни тъй студени.

 

Болката във мене вече двойна е

и ароматът ти изчезнал е.

 

Думите „Обичам те” кънтят в съзнание претръпнало,

сякаш нещо е изчезнало.

 

Спомените вечни и далечни

самота донасят ни.

 

Вкусът ти е желан от мене

и не мога да чакам дори минута време.

Нежен и завладяващ,

като розата примамващ.

 

И сякаш художник тъжен

с четка крива, едни търсещи очи украси.

Като на разпъпило се листче посред пролет,

искащо един последен полет.

Към мене с желание да долети

и в очите ми кафяви да се сниши.

 

Да ми каже, че все още иска мен,

без думи или мисъл, а само с поглед лек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...