Тъй далече си от мен.

Дали си тъжен и сломен?

Проливаш ли поне една сълза за мен,

докато си все още буден?

Сънуваш ли целувка помежду ни,

или сънуваш вкуса на други устни тъй студени.

Болката във мене вече двойна е

и ароматът ти изчезнал е.

Думите „Обичам те” кънтят в съзнание претръпнало,

сякаш нещо е изчезнало.

Спомените вечни и далечни

самота донасят ни.

Вкусът ти е желан от мене

и не мога да чакам дори минута време.

Нежен и завладяващ,

като розата примамващ.

И сякаш художник тъжен

с четка крива, едни търсещи очи украси.

Като на разпъпило се листче посред пролет,

искащо един последен полет.

Към мене с желание да долети

и в очите ми кафяви да се сниши.

Да ми каже, че все още иска мен,

без думи или мисъл, а само с поглед лек.