lipstick1984 (Мария) lipstick1984 (Мария)
13
6 sept 2008, 8:33

Искам те сега...

  Poesía
762 0 4

Знам, съдбата късно ни събра,

сближи душите ни и обрече ни -

да не мога да докосвам твоята ръка,

зарад таз, с която разменил си пръстени!

 

А теб те животът прокълна -

леглото ти да бъде лед, а не плам,

макар че там са две сърца,

моето (разбираш)  щом го няма - ти си сам!

 

О, спри! Не искам да ми обещаваш,

че мой ще бъдеш в следващия си живот!

С ръка на сърцето, клетва да ми даваш,

недей!!! Искам те СЕГА... разбери, любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0