Знам, съдбата късно ни събра,
сближи душите ни и обрече ни -
да не мога да докосвам твоята ръка,
зарад таз, с която разменил си пръстени!
А теб те животът прокълна -
леглото ти да бъде лед, а не плам,
макар че там са две сърца,
моето (разбираш) щом го няма - ти си сам!
О, спри! Не искам да ми обещаваш,
че мой ще бъдеш в следващия си живот!
С ръка на сърцето, клетва да ми даваш,
недей!!! Искам те СЕГА... разбери, любов!