Знам, съдбата късно ни събра,
сближи душите ни и обрече ни -
да не мога да докосвам твоята ръка,
зарад таз, с която разменил си пръстени!
А теб те животът прокълна -
леглото ти да бъде лед, а не плам,
макар че там са две сърца,
моето (разбираш) щом го няма - ти си сам!
О, спри! Не искам да ми обещаваш,
че мой ще бъдеш в следващия си живот!
С ръка на сърцето, клетва да ми даваш,
недей!!! Искам те СЕГА... разбери, любов!
© Мария All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав за прекрасния стих!