Искам теб
Искам те безумно, искам те до полуда...
... и така едно листо се боядиса в злато
и бавно вятърът го пое и го носи дълго,
после сякаш вечност мина в полет,
една река забързана обятия разтвори...
Искам слънцето в очите ти да ме разпалва...
... тогава листото драсна повърхността леко,
погали водата и там легна за миг спокойно,
но реката бързаше, обзета от чувствово обезумяло
и водопадът го разтърси естествено, но ненадейно...
Искам те пронизващо и бясно...
... аз във вода ще се превърна,
водопада ще прегърна, ще се слея с него
и това листо смело ще разкъсам на парчета,
за да забрави есента, която го прогони.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Дочева Todos los derechos reservados
