Искам теб
Искам те безумно, искам те до полуда...
... и така едно листо се боядиса в злато
и бавно вятърът го пое и го носи дълго,
после сякаш вечност мина в полет,
една река забързана обятия разтвори...
Искам слънцето в очите ти да ме разпалва...
... тогава листото драсна повърхността леко,
погали водата и там легна за миг спокойно,
но реката бързаше, обзета от чувствово обезумяло
и водопадът го разтърси естествено, но ненадейно...
Искам те пронизващо и бясно...
... аз във вода ще се превърна,
водопада ще прегърна, ще се слея с него
и това листо смело ще разкъсам на парчета,
за да забрави есента, която го прогони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
