Искам те безумно, искам те до полуда...

... и така едно листо се боядиса в злато

и бавно вятърът го пое и го носи дълго,

после сякаш вечност мина в полет,

една река забързана обятия разтвори...

Искам слънцето в очите ти да ме разпалва...

... тогава листото драсна повърхността леко,

погали водата и там легна за миг спокойно,

но реката бързаше, обзета от чувствово обезумяло

и водопадът го разтърси естествено, но ненадейно...    

Искам те пронизващо и бясно...

... аз във вода ще се превърна,

водопада ще прегърна, ще се слея с него

и това листо смело ще разкъсам на парчета,

за да забрави есента, която го прогони.