2 mar 2007, 13:49

Искаш да се върна...

  Poesía
1K 0 1

Да изневериш не е никак малко,
ти пренебрегна мен и моето сърце.
Поигра си, без да се замислиш,
че ще загубиш това, без което не можеш дори да заспиш.
Сега вече завинаги сме разделени,
в мен остана само споменът от твоите ръце
и дълбоките рани в твоето сърце.
Не съжалявай, в мен всичко умря
много преди да разбереш, че зная за това.
От огъня не останаха и малки, мънички искри,
ти се постара да ги погубиш.
Сега ме молиш, не разбрал,
че тая, която обичаше тогава, умря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...