2 may 2009, 15:56

Искаш ли ме

  Poesía
885 0 6

Искаш ли ме?

В очите ми -

мълнии

убийствени!

В косите си

нося торнадо.

Вихър съм

унищожителен!

В ръцете ми -

пламъци

топлят,

изгарят!

Усмивката ми

кинжална е...

А дланите си

щом свия

в юмруци,

разплакват се

върбите отсреща.

Страшно е

да ме заобичаш!

Катастрофа е

(без оцелели)

да ме пожелаеш.

Всички стихии

на времето

нося в сърцето си

и цялата

мъдрост

на другата

необятност -

след края,

за която ти

може би нищо

не знаеш,

но аз зная...

... А силата ми,

с която

те привързах

към себе си

(като с паяжина),

закова

мисълта ти

в душата ми

неизменно.

  Все още ли

ме искаш?

Лоша съм.

И гневна

(само понякога).

Дива съм!

Необуздана!

Палави дяволи

в мене играят.

Нямам мира!

Но без мене

къде ти е

смисъла?

Смърт съм.

Но за теб съм

Живота!

  Искаш ли ме

все още?

   А можеш ли

да си позволиш

да ме нямаш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....