2 may 2009, 15:56

Искаш ли ме

  Poesía
882 0 6

Искаш ли ме?

В очите ми -

мълнии

убийствени!

В косите си

нося торнадо.

Вихър съм

унищожителен!

В ръцете ми -

пламъци

топлят,

изгарят!

Усмивката ми

кинжална е...

А дланите си

щом свия

в юмруци,

разплакват се

върбите отсреща.

Страшно е

да ме заобичаш!

Катастрофа е

(без оцелели)

да ме пожелаеш.

Всички стихии

на времето

нося в сърцето си

и цялата

мъдрост

на другата

необятност -

след края,

за която ти

може би нищо

не знаеш,

но аз зная...

... А силата ми,

с която

те привързах

към себе си

(като с паяжина),

закова

мисълта ти

в душата ми

неизменно.

  Все още ли

ме искаш?

Лоша съм.

И гневна

(само понякога).

Дива съм!

Необуздана!

Палави дяволи

в мене играят.

Нямам мира!

Но без мене

къде ти е

смисъла?

Смърт съм.

Но за теб съм

Живота!

  Искаш ли ме

все още?

   А можеш ли

да си позволиш

да ме нямаш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...