Искаш ли ме
Искаш ли ме?
В очите ми -
мълнии
убийствени!
В косите си
нося торнадо.
Вихър съм
унищожителен!
В ръцете ми -
пламъци
топлят,
изгарят!
Усмивката ми
кинжална е...
А дланите си
щом свия
в юмруци,
разплакват се
върбите отсреща.
Страшно е
да ме заобичаш!
Катастрофа е
(без оцелели)
да ме пожелаеш.
Всички стихии
на времето
нося в сърцето си
и цялата
мъдрост
на другата
необятност -
след края,
за която ти
може би нищо
не знаеш,
но аз зная...
... А силата ми,
с която
те привързах
към себе си
(като с паяжина),
закова
мисълта ти
в душата ми
неизменно.
Все още ли
ме искаш?
Лоша съм.
И гневна
(само понякога).
Дива съм!
Необуздана!
Палави дяволи
в мене играят.
Нямам мира!
Но без мене
къде ти е
смисъла?
Смърт съм.
Но за теб съм
Живота!
Искаш ли ме
все още?
А можеш ли
да си позволиш
да ме нямаш?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
